Информацията в тази статия е взета от wikipedia.com
Дължина | 46 km |
244,5 km (заедно с река Голяма Камчия), | |
(8-мо място в България) | |
Разположение | България |
Област Варна | |
Община Дългопол | |
Община Долни чифлик | |
Община Аврен | |
Образувана от | сливането на реките |
Голяма Камчия (лява съставяща) и | |
Луда Камчия (дясна съставяща) | |
43°02′39″ с. ш. 27°26′34″ и. д. | |
Надм. в-на на извора | 26 m |
Влива се в | Черно море |
43°01′21″ с. ш. 27°53′22″ и. д. | |
Координати: 43°01′21″ с. ш. 27°53′22″ и. д. | | |
Надм. в-на на устието | 0 m |
Водосборен басейн | 5 357,6 km2 |
Среден отток | 27,7 m3/s (при с. Гроздьово) |
Камчия (в античността на латински: Panisus, Панисус, старо име Тича) е река в Североизточна България, Област Варна — общини Дългопол, Долни чифлик и Аврен, вливаща се в Черно море. Дължината ѝ е 46 km, а заедно с лявата съставяща я река Голяма Камчия, която е приета за нейно начало — 244,5 km[1] (8-мо място по дължина в България). Камчия се явява най-голямата българска река, вливаща се в Черно море, като отводнява почти цялата Източна Стара планина и малка част от Дунавската равнина.
Съдържание
• 1 Географска характеристика
• 1.1 Извор, течение, устие
• 1.2 Водосборен басейн, притоци
• 1.3 Хидроложки показатели
• 2 Селища
• 3 Стопанско значение, природни забележителности, фауна
• 4 Вижте още
• 5 Топографска карта
• 6 Източници
• 7 Външни препратки
Географска характеристика
Извор, течение, устие
Река Камчия
се образува от сливането на реките Голяма Камчия (лява съставяща) и
Луда Камчия (дясна съставяща) на 26 m н.в., до югозападния югъл на село
Величково, община Дългопол. Протича в източна посока в широка долина
между Авренското (Момино) плато на север и Камчийска планина на юг. По
долината ѝ се прокарва границата между Дунавската равнина и
Предбалкана. Приустиевите части на долината са блатисти и обрасли с
лонгозни гори. Влива се в Черно море при курортния комплекс „Камчия“.
Водосборен басейн, притоци
Площта на водосборния басейн на реката е
5 357,6 km2, като на северозапад и север граничи с водосборните басейни
на реките Русенски Лом и Провадийска река, на запад — с водосборния
басейн на река Янтра, а на юг — с водосборните басейни на река Тунджа и
реките Айтоска, Хаджийска, Двойница и Фъндъклийска, вливащи се директно в
Черно море. Водосборният басейн на Камчия обхваща части на 6 области в
България — южните части на Варненска и Шуменска области, най-северните
части на Бургаска област, източната част на Търговишка област,
североизточната част на Сливенска област и най-южните окрайнини на
Разградска област.
Основни притоци — → ляв приток, ← десен приток:
• → Голяма Камчия
• ← Луда Камчия
• ← Елешница
• ← Дебелец
• ← Сарпдере
• → Куртдере
• ← Чаирдере
• → Кумлудере
• → Айкаръдере
Хидроложки показатели
Река Камчия е с дъждовно-снежно подхранване,
като максималният отток е през месеците февруари и март, а минималният —
октомври. Средният годишен отток при село Гроздьово е 27,7 m3/s. В
миналото при по-големи прииждания реката се е разливала и е заблатявала
обширни площи по долината си. Сега цялото корито на Камчия (46 км) е
коригирано с водозащитни диги, а заблатените участъци са отводнени.
Поради малката денивелация от образуването до устието си, едва 26 м
течението ѝ е бавно и мудно (среден наклон от 5,7 sm/km), а най-долното
ѝ течение е „удавено“ от морските води.
Селища
По течението на реката са разположени 5 села:
• Община Дългопол — Величково, Цонево;
• Община Долни чифлик — Гроздьово, Венелин;
• Община Аврен — Дъбравино.
Стопанско значение, природни забележителности, фауна
По
самата река Камчия няма хидротехнически съоръжения, с изключение на
водозащитните диги, но по нейните две съставящи я реки и притоците ѝ са
изградени едни от най-големите язовири в България — „Тича“, „Камчия“ и
„Цонево“ и няколко десетки микроязовира, водите на които се използват за
битово и промишлено водоснабдяване и за напояване на обширни територии
обработваеми площи.
В устието на реката се намира резерватът „Камчия“, с най-обширните
лонгозни гори в България. Южно от устието на реката е и защитената
местност „Камчийски пясъци“. „Удавеното“ устие на реката предлага
идеални условия за пътуване с лодки и малки корабчета сред красивите и
непроходими по суша лонгозни гори и чудесно място за риболов.
В
реката обитават следните видове риби: бабушка, бяла мряна, змиорка,
канален сом, каракуди, костур, кротушка, морунаш, платика, речен кефал,
скобар, слънчева риба, сом, уклей, уклейка, червеноперка, черна мряна,
шаран, щипок, щука, и др.